Тангра - Дон Кихот

^AmПропадах някъд^Fе и ^Amвсичко беше ис^Fтинско - страх^Gа от удара, очакването, сбл^Amъсъка. ^EmА после кацнах върху ^Fмислите и т^Dmръгнах по света, нарамил кр^Eъста си.

Като медал^Am върху ревера сив на вре^Amмето огл^Gеждах от високо всички ^Amулици. И в^Emиждах рицарите, стъпили във ст^Fремето на св^Dmоите мотори с малки блу^Emдници. ^E

А Д^Amон Кихот, прегърнал здраво ^Fчашата във кр^Gъчмата спореше със нев^Cерници, ко^Amито го закачаха от ^Fмасите, че дн^Gес дори в музея няма ^Eмелници.

^AmИ тъй загубил в сетен дъх ^Fдоверие започ^Gнах да разпитвам плахо хора^Cта: ^Amкъде започва пътят към ^Fнадеждата и св^Gършва кръстопътят на умора^Eта? ^{F Am}

^AmПропадах ^Fнякъде, ^Amвъртях се във ^Fдоспехите и се съб^Gудих гол от писъка на в^Amятъра. ^EmМоторен шум потъваше във^F ехото със р^Dmокерите, тръгнали наня^Emкъде със р^Dmокерите, тръгнали наня^Eкъде.

А Д^Amон Кихот, прегърнал здраво ^Fчашата във кр^Gъчмата спореше със нев^Cерници, ко^Amито го закачаха от ^Fмасите, че дн^Gес дори в музея няма м^Eелници.

^AmПропадах, въртях се във д^Fоспехите но се^G събудих от писъка на вятъ^Cра ^Amмоторен шум потъваше ^Fвъв ехото с рок^Gерите тръгнали нанякъде ^{E F Am C}