Щурците - Две Следи

Беше с^Cmлънчев ден - сл^Bbучайно те от^Ebкрих,^{Ebsus4 Eb} и във ^Cmзнак на обич с^Ebтих ти посвет^Bbих. ^{Bbsus4 Bb} И пот^Gърсих с теб забравен бряг на л^Cmюбовта ^Ebи песент^Cmа - отк^Fрили една м^Bbечта.^G

Като н^Cmежен дъжд вале^Bbше твоят гла^Ebс. ^{Ebsus4 Eb} Като ц^Cmветен сън жив^Ebота бе за на^Bbс. ^{Bbsus4 Bb} Като л^Gятото горещо беше л^Cmюбовта ^Ebи във но^Cmщта отк^Fривахме вечн^Bbостта.

Казват, ч^Ebе без любовта проза^Fичен бил света. Но нал^Bbи гори без пл^Abамък любовта дор^Ebи. Нека пр^Cmосто две след^Gmи да оста^Cmвим аз и т^Gm7и! В този св^Bbят студен бъд^Ebи до мен, бъд^Bbи до залезния ден!^{Eb Bb}

Като л^Cmетен ден отл^Bbита младостт^Ebа. ^{Ebsus4 Eb} Като ^Cmтъжна дума ^Ebидва есента^Bb. ^{Bbsus4 Bb} Като сп^Gомени горещи, тайнит^Cmе неща ^Ebот любо^Cmвта до^Bbгарят във паме^Ebтта.

Казват, ч^Ebе без любовта проза^Fичен бил света. Но нал^Bbи гори без пл^Abамък любовта дор^Ebи. Нека пр^Cmосто две след^Gmи да оста^Cmвим аз и т^Gm7и! В този св^Bbят студен бъд^Ebи до мен, бъд^Bbи до залезния ден!^{Eb Bb}

^Cm(Нека две) Нека дв^Bbе сле^Ebди... (Да, две следи) ^Cm(Просто две) О, просто д^Bbве след^Ebи... (Да, две следи) ^Cm(Просто две) Ах, просто ^Bbдве сле^Ebди... (Да, две следи) Еехехе... ^Cm(Ааа...) Да оставим а^Bbз и ти!^Eb (Да, аз и ти) Ехeехe... ^Cm(Просто две) Просто д^Bbве след^Ebи (Да, две следи) Ееехее... ^Cm(Ааа...) Да оставим а^Bbз и ти!^Eb (Да, аз и ти) Ехехеейе ^Cm(Просто две) Ах, прос^Bbто две ^Ebследи...